Актуално

Бременност и нарушения във функциите на щитовидната жлеза

18.01.2022
Д-р Мариана Недева от ВИТА е специалист по Ендокринология и болести на обмяната. Диагностицира и лекува пациенти със захарен диабет, заболявания на щитовидната жлеза, остеопороза, нарушения в калциево-фосфорната обмяна, хипофизни, гонадни и надбъбречни заболявания.
 
Бременността е един от най-желаните и важни периоди през живота на всяка жена. Той обаче е свързан с много повече грижи и внимание към женското здраве, за да се износи и роди здраво дете без проблеми. Тиреоидната жлеза  и  нормалното ниво на хормоните са от съществено значение по време на бременност. Те имат значение както за самия период на бременността, така и за времето преди нейното настъпване.

Нарушенията във функцията на щитовидната жлеза могат да са причина за нарушения в менструалния цикъл като кървене извън месечен цикъл, липсващи менструации, липса на овулация, което често води до репродуктивни проблеми у жените. 

Щитовидните хормони оказват влияние също така и върху износването на плода. Дисфункцията на жлезата повишава риска от спонтанни аборти и преждевременно раждане.
 
Функционални промени в щитовидната жлеза по врема на бременност:
 
Щитовидната жлеза е една от най-важните ендокринни жлези в човешкия организъм. Тя тежи около 30 грама. Структурно  има форма на пеперуда и е съставена от два дяла - десен и ляв,  свързани помежду си с междинна част, наречена истмус. Разположена е в долната част на шията, непосредствено пред гръкляна. От щитовидната жлеза се секретират два важни за организма хормона – тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3), които имат ключова роля в почти всички обменни процеси на организма, в растежа и развитието на скелета, нервната система, интелекта. Тиреоидните хормони повлияват репродуктивната система и менструалния цикъл при жените, а също така са важни за износването и вътреутробното развитие на плода.

Нормално протичащата бременност е състояние на физиологична адаптация  между метаболизма на бременната жена и този на растящия плод. От организма на бременната към плода  непрекъснато преминават аминокиселини, захари, хормони, витамини, минерали и микроелементи, за да задоволят неговите нужди и да осигурят  нормалното  му развитие. Известно е, че през първите 10-12  гестационни седмици ембрионът не е в състояние сам да синтезира тиреоидни хормони. За да обезпечи своите нужди, той използва изцяло тиреоидните хормони на майката. Това изисква по време на бременност да настъпят функционални промени в  щитовидната жлеза на майката - увеличава се кръвоснабдяването и обемът й, продукцията на хормоните на щитовидната жлеза – Т4 и Т3, също нараства от 20 до 50%. Заедно с това нараства и дневната нужда от йод с около 50%.

Нивата на TSH (тиреостимулиращия хормон) нормално намаляват, поради действащия регулаторен механизъм между щитовидната жлеза и хипофизата. Тези промени са абсолютно задължителни, за да се осигурят нормални нива на тиреоидни хормони за плода,  които са от ключова роля за  органогенезата и по-конкретно в структурирането и развитието на  неврална тръба, от която се формират ембрионалните мозъчни структури. Това е причината тиреоидните хормони да се наричат „хормони на интелекта”.

Към края на първите три месеца плодът започва собствен синтез на щитовидни хормони. Въпреки това, той остава зависим от майчиното количество йод, който е изключително необходим за синтеза на хормоните от щитовидната жлеза (Т3 и Т4). Според препоръките на Световната здравна организация, бременната трябва да приема около 250 микрограма йод дневно, за да се осигури достатъчен синтез на хормони на щитовидната жлеза у плода.  Най-добрият източник на йод е йодираната готварска сол, както и продуктите, произведени с нея.

В България за йодиране на солта се използва калиев йодид, като единствено йодираната сол може да се използва в хранителното производство. Десет грама от нея дневно са достатъчни да задоволят нуждите от йод на  бременната жена. За съжаление обаче, често се налага ограничаването й по време на бременност до 5-6 грама дневно, което налага набавянето на йод от други източници - риба и морски дарове, мляко и млечни продукти, както и хранителни добавки. Трябва да се внимава същевременно, да не се надвишават значително дневните нужди от йод. Колкото и парадоксално да звучи, при прекалено високите му концентрации се блокира образуването на тиреоидни хормони в щитовидната жлеза.
 
Нарушения във функцията на щитовидната жлеза по време на бременност

Бременността, като период на хормонална пренагласа на организма в живота на жената, е най-високо рисковият период за явна или скрита изява на различна тиреоидна патология.

Повишената функционална активност на щитовидната жлеза- хипертиреоидизъм, се характеризира с повишено отделяне на хормони от жлезата. Най-често по време на бременност се среща т.нар. гестационен хипертиреоидизъм, който се среща при 1 до 3% от бременните. Това състояние е преходно, ограничено е в първата половина на бременността. При него липсват лабораторни маркери за автоимунно заболяване /ТРАК/. Това обикновено се случва при жени с по-остри симптоми на гадене и повръщане. Тази форма на хипертиреоидизъм обикновено е предизвикана само от симптомите на бременността и след първото тримесечие отминава заедно с понижаването нивата на хормоните и не се нуждае от лечение.

Следващата по честота причина за хипертиреоидизъм е болестта на Graves`(Базедова болест), която се среща при 0,1–1% от всички бременности и е автоимунно заболяване. При нея имунната система не успява да различи щитовидната жлеза като част от организма и я атакува чрез антитела, които повишават активността й. Ако този тип хипертиреоидизъм не се лекува, може да бъде опасен както за майката, така и за бебето.

Медикаментите, използвани при лечението на болестта (Метизол и Пропицил) могат да причинят усложнения при раждането, въпреки че Пропицил е по-безопасният вариант през първото тримесечие от бременността. Жени, които страдат от Базедова болест, трябва подробно да обсъдят възможностите за лечение със своя лекар, когато планират да забременеят. Една от опциите е премахване на щитовидната жлеза чрез операция, за да не се налага прием на споменатите тиреостатици по време на бременността. Друг вариант е да се продължи приемането на медикаментите, но в минималните възможни дози.  Важно е тези пациентки да са под динамично наблюдение от ендокринолог.

По-често наблюдавана по време на бременност е понижената функционална активност на щитовидната жлеза – хипотиреоидизъм. Открива се по повишеното ниво на TSH над специфичните за бременни горни референтни граници. Според различни проучвания поне 2–3% от привидно здравите (без клинични оплаквания) небременни жени в детеродна възраст имат повишени нива на TSH, а при йоден дефицит честотата е дори по-висока.

Рисковите групи за настъпване на йоден дефицит са:
  • Вегетарианци/вегани, които не приемат рибни и млечни продукти;
  • Лица с непоносимост към кравето мляко, заместващи го със соево;
  • Жени, които употребяват само нейодирана сол в диетата си – Хималайска розова сол, индийска черна сол и други;
  • Лица, живеещи в райони с йоден дефицит – планински.
Когато приемът на йод е адекватен, най-честа причина за хипотиреоидизъм е автоимунният тиреоидит на Хашимото. Антителата, характерни за тиреоидита на Хашимото - МАТ (анти ТРО) и ТАТ (антиТg ) са резултат от абнормен имунен отговор, който би могъл да бъде причина за възникване на спонтанни аборти в различен срок на бременността, ранно настъпила прееклампсия или вторичен фосфолипиден синдром, протичащ с различни нарушения в кръвосъсирването. Анти ТРО и антиТg , могат да преминат през плацентата и да въздействат върху феталната щитовидна жлеза. Те биха могли да причинят вроден хипо- или хипертиреоидизъм, който най-често има преходен характер.

Скрининг на функцията на щитовидната жлеза:

На този етап нито една световна ендокринна асоциация не препоръчва универсален масов скининг за тиреоидна дисфункция на всички здрави жени, плануващи бременност. Неразпознатият през първия триместър хипотиреоидизъм крие най-големи рискове, защото точно тогава е ключовият период в развитието на мозъка на бебето. Затова още при установяване на бременността задължително трябва да се оцени функцията на щитовидната жлеза в следните случаи:
  • Анамнеза за предшестващо тиреоидно заболяване или операция на щитовидната жлеза, както и клинични симптоми за тиреоидна дисфункция;
  • Положителни тиреоидни антитела – тиреопероксидазни антитела (anti-TPO, MAT), тиреоглобулинови антитела (TG-ab, TAT), както и лечение с левотироксин;
  • Облъчване в областта на главата и шията;
  • Наличие на гуша;
  • Възраст над 30 години;
  • Жени с друго автоимунно заболяване – захарен диабет тип 1,  витилиго, лупус и др.;
  • Репродуктивни проблеми - спонтанен аборт, мъртвораждане, стерилитет;
  • Многоплодна бременност;
  • Фамилност за тиреоидно заболяване – родители, братя или сестри;
  • Затлъстяване с индекс на телесна маса ≥ 40 кг/м2;
  • Приложение на амиодарон, литий и йод-съдържащи контрастни вещества           (6 седмици преди забременяване);
  • Жени в региони с йоден дефицит 
Провежда си изследване на тиреостимулиращ хормон (TSH).  Трябва да се постигнат прицелни нива на TSH < 2.5 mIU/l, за да се започнат опитите за забременяване.

Във всички останали случаи при установяване на TSH над 2,5 mIU/l, задължително се изследват и тиреоидните антитела. При позитивни такива се препоръчва лечение с левотироксин, а при стойности на TSH > 4,2 mIU/l, то е задължително. Жени с отрицателни антитела и TSH между 2,5 и 4,2 mIU/l не се налага лечение за хипотиреоидизъм, а над тези стойности е препоръчително. При TSH > 10 mIU/l, независимо от стойността на антителата, се започва прием на левотироксин. Лечението е евтино, ефективно и безопасно за плода, и абсолютно необходимо за запазване на умственото здраве на детето.
 
При мъжете

Нарушенията във функцията на щитовидната може да окажат вличние и върху мъжката  фертилност и еректилната функция. Доказателствата, че щитовидната жлеза влияе на мъжката плодовитост, идват от много изследванията, направени върху пациентите. Идентифицирани са рецептори за тироидните хормони върху  клетки в тестисите, което води до извода, че щитовидните хормони влияят върху сперматогенезата и мъжката плодовитост.

Наблюдавано е, че при мъже с тиреоидна дисфункция  са налице абнормна морфология и намален мотилитет на сперматозоидите.

В заключение - при възникване на репродуктивни проблеми се препоръчва  изследване и на двамата партньори, като абсолютно задължителна е оценка на функционалното състояние на щитовидната жлеза. Когато симптомите се развиват бавно, пациентите са склонни да игнорират оплакванията и да отлагат изследванията.

Точно затова много често се откриват тези проблеми, когато двойките решават да създават семейства.
Всички публикации

Имате въпрос? Ще се радваме да Ви отговорим!

Изпрати запитване

Контакти

София 1407
ВИТА БАЗА 2 - ул. Филип Кутев №10
Телефони: +359882060433, 02 45 22 141
Е-mail: [email protected]