Миомният възел  на матката е най-често срещаният бенигнен тумор, който засяга предимно жените във фертилна възраст. Най-често се открива във възрастта около 35 - 45 години, но при наличие на фамилна обремененост е възможно и по-ранното му  диагностициране. 

Регистрирането на миомен възел - един или няколко, става по време на профилактичен преглед или по повод на оплаквания, свързани с миомата.

Миомните възли са изградени от гладкомускулна тъкан.  Представляват плътни, неправилно лобулирани образувания,  заобиколени от псевдокапсула, която ги отделя от миоментриума.

Не са ясни причините за възникаване на миомната болест, но е установено, че е хормонозависим тумор, на който влияят естрогените. От друга страна, те не са отговорни за развитието му.  Доказано е, че фиброидите увеличават размерите си при естрогенно лечение, както и при бременност, когато нивото на тези хормони е повишено. С настъпване на менопаузата нивата им падат и се наблюдава обратното им развитие.  

Заболяването се среща по-често при пациентки с болестно затлъстяване, високо кръвно налягане  и мастопатия.
 
Най-честите симптоми са:

• Кръвотечения: по-продължителна и обилна менструация (хиперменорея); интерменстрални кръвотечения (метрорагии). Интензитетът на кръвотечението зависи разположението на фиброида, не толкова от големината му.  Най-често се среща кървенето, предизвикано от  субмукозни възли;

При рязка и голяма кръвозагуба се наблюдава анемичен синдром, който се характеризира с типичните симптоми на  отпадналост, тахикардия (учестен сърдечен пулс), главоболие;

• симптоми при компресия на съседни структури (пикочен мехур, ректум) –  ретенция (задръжка) на урина, често уриниране, запек;
• болков синдром, предизвикан от маточните контракции при субмукозни възли; торзия на педикулизирани миомни възли; некроза във възела. Болки със спастичен характери има и при т.нар. израждащи се миомни възли;
• засилено влагалищно течение –  при  разпад в миомния възел;
• Според проучване на Американската асоциация по репродуктивна медицина (ASRM), при 5-10 % от пациентките с миомна болест се наблюдава и инфертилитет.

Причините и механизмите, по които се случва това, са следните:

• наличието на миомни възли обикновено променя контура на маточната кухина, което може да компрометира имплантацията;
• нарастването и дерформираният кавум могат да променят транспорта на семенна течност;
• променената анатомия може да не позволява достъп до маточната шийка на семенната течност;
• контрактилността на матката може да е променена, което също би повлияло върху транспорта на семенната течност;
• нарастването на матката може да промени топографската анатомия в малкия таз, запушвайки и/или измествайки фимбриалната част на маточните тръби;
• наличието на кръв и съсиреци в маточната кухина компрометира имплантацията.

При реализиране на бременност се наблюдава нарастване на миомните възли  до края на първи триместър, като след това те или се стационират, или намаляват размера си.



Диагнозата на миомната болест става чрез гинекологичен преглед.
Бимануалната палпация установява промяна в структурата и размера на матката. На помощ на гинеколога идват и образните изследвания за потвърждаване на диагнозата, за определяне точно разположение, размер и отношението на възлите със съседните структури:

• Ултразвукова диагностика;
• Ядрено- магнитен резонанс;
• Хистеросалпингография;
• Хистероскопия.

Лечението на миомната болест зависи от възрастта на пациентката, репродуктивните й намерения, от големината и вида на възела.

Консервативнoто лечение е с цел регулиране хормоналните нива на менструалния цикъл и/или облекчаване симптомите, породени от миомните възли, а именно кръвоизливите, понижаване налягането в малкия таз. Тази терапия може да намали размерите на миомите, но не ги отстранява.

ЯМР-ултразвукова хирургия (HIFU) - с насочена ултразвукова вълна се повишава температурата в таргетната структура (миома) и той се разрушава.

Емболизация на утеринната артерия -  Цел на процедурата е компрометиране на кръвоснабдяването на възлите посредством емболизация на маточната артерия, така, че да се намалят размерите на възлите. Методът не се препоръчва на жени, неизпълнили репродуктивните си функции.

Радиочестотна аблация -  с помощта на електрод и насочени към възела радиочестотни вълни се получава деструкция на тъканта.
Лапароскопска миомектомия - ендоскопски метод за оперативно отстраняване на възлите. Инструментите се въвеждат в коремната кухина през троакари посредством малки разрези от 5 до 10 мм. Извършва се т.нар. морселация. Разрушената тъкан се поставя в специална за целта торбичка, която се изкарва навън през направените отвори на коремната стена. Възстановителният процес след тези операции е бърз.

Хистероскопска миомектомия - хирургична процедура за отстраняване на миомни възли, намиращи се в маточната кухина (субмукозни). Достъпът е долен и е през маточната шийка.

Абдоминална миомектомия – метод на конвенционалната хирургия за отстраняване на по-големи  и множествени миомни възли при пациентки, които не са изпълнили репродуктивните си функции.

Хистеректомия – хирургично отстраняване на маточното тяло. В зависимост от възрастта на пациентките, може да бъде съчетано и с отстраняване на яйчниците. Прилага се при жени, които за завършили репродуктивните си планове.

Голям процент от пациентките с миомна болест обаче имат асимптомно протичане. Затова какъв ще бъде видът на приложеното лечение се определя от лекуващия гинеколог, който ще прецени професионално какво е най-подходящо за максимално ефективното лечение на миомата.

Ако се нуждаете от преглед и консултация, ние от ВИТА, сме на Ваше разположение. Може да си запишете час за преглед на телефоните на регистратура или през платформата superdoc.bg.