начало » Актуални теми

ЕТАПИ при Ин Витро оплождането
12.08.2010

Към АРТ се пристъпва чак след като ясно са установени причините за безплодието с цел определяне на най-оптималната стратегия за лечение на всяка двойка, като индивидуалният подход е изключително важен.

1. Цялостно изследване на репродуктивния статус при мъжа и при жената


При желание за включване в нашата ин витро програма, пациентите получават подробен план за необходимите изследваня. Всички те могат да бъдат извършени на място в Болница "Вита", което е голямо удобство и спестява много време и път.


2. Контролирана овариална хиперстимулация (КОХ)


Контролираната овариална хиперстимулация има за цел да стимулира яйчниците да произведат няколко яйцеклетки (овоцити), а не само една, както се случва при нормалния цикъл. Повечето яйцеклетки дават възможност да се получат повече ембриони, което значително увеличава шанса за забременяване.


Самата стимулация се извършва със специфични лекарствени средства по определени схеми на приложение, наречени стимулационни протоколи. Протоколът при всяка жена е индивидуален и се доуточнява непрекъснато по време на проследяването на стимулацията.


По време на стимулацията в яйчниците нарастват по няколко фоликула (малки кистички), съдържащи яйцеклетките. Проследяването им става чрез вагинални ултразвукови прегледи, както и с няколко хормонални изследвания. Целта е да се постигне зрялост на овоцитите и да се премине към следващия етап.


3. Фоликуларна пункция и аспирация на яйцеклетките


Целта на манипулацията е да се пунктират фоликулите и да се аспирира съдържащата се в тях течност - в нея се очаква да се намерят яйцеклетките.


Пункцията се извършва по вагинален път, под ултразвуков контрол.


Процедурата трае около 10-20 минути в зависимост от броя на фоликулите и се извършва с подходяща упойка, под наблюдението на анестезиологичен екип.


Получените аспирати се предават в ембриологичната лаборатория за следващия етап.


Ембриологични процедури


4. Получаване и обработка на семенната течност


Пробата от семенна течност се предоставя от партньора в деня на фоликуларната пункция. Желателно е той да е имал полово въздържане 3-5 дни преди това. В повечето случаи семенната течност се получава чрез мастурбация, за което е предвидено помещение с всички удобства.


В много редки случаи при пълна липса на сперматозоиди се прибягва до пункция на тестиса или епидидима или до микрохирургична интервенция. Тези манипулации се извършват от уролог под обща анестезия.


Получената проба се обработва по различни методики, съобразно показателите й, с цел получаване на достатъчна концентрация качествени сперматозоиди за последващите процедури на оплождане.


5. Класическо ин витро оплождане (IVF)


Получените при фоликуларната пунuция аспирати (течността от фоликулите) се преглеждат микроскопски и от тях се отделят годните яйцеклети. Последните се класифицират според качеството и зрелостта и се поставят в специална среда за култивиране.


Няколко часа след това, време зависещо от зрелостта на овоцитите, при класическото ин витро към всеки от тях се прибавят 50-200 хиляди сперматозоиди. Тук за оплождането не се прилагат допълнителни процедури.


6. ICSI


В много случаи показанията на спермограмата не са достатъчно добри, за да се приложи класическото ин витро оплождане – недостатъчна концентрация, намалена до липсваща подвижност, голям процент сперматозоиди с анормална морфология и др., така както и необяснима липса на оплождане при предшестващо класическо ин витро.


При такива ситуации се прибягва до метода ICSI – интра цитоплазмено инжектиране на сперматозоид в яйцеклетката.


Единствената разлика в случая се състои в това, че със сложна микроманипулаторна система се избира един сперматозоид, обездвижва се и се инжектира в цитоплазмата на яйцеклетката.


Методът дава шанс да се получи оплождане при екстремно ниски спермални концентрации, при силно нарушена подвижност, както и при случаите на микрохирургично вземане на сперматозоиди, където е без алтернатива.


Важно е да се спомене, че разликата между икси и класическо ин витро е само в ембриологичните процедури. Проследяването на стимулацията и манипулациите, извършвани на пациентката, са едни и същи.


7. Култивиране на яйцеклетките и ембрионите


Яйцеклетките и получените след оплождането ембриони „пребивават” няколко дни извън организма на жената. Това е принципът на ин витрото, откъдето идва и латинското му наименование – „в стъкло”. За да има успех, това пребиваване трябва да бъде при условия, максимално близки до тези в човешкия организъм.


Това се постига чрез:


- специални инкубатори, поддържащи телесна температура (37 градуса), 99% влажност и 5% концентрация на СО2;


- среди за култивиране, чийто състав се доближава максимално до този на средата в маточните тръби и матката.


Ако приемем деня на пункцията за ден 0, то на:


- ден 1 - търсят се признаци на оплождане – яйцеклетката има две полярни телца и две ядра (пронуклеуси);


- ден 2 - оплодените яйцеклетки вече са започнали деленето си и са се получили ембриони, състоящи се от 2-6 (средно 4) клетки, наречени бластомери;


- ден 3 - ембрионите имат средно 8 бластомера. На този етап най-често се прави ембриотрансферът и се замразяват останалите ембриони;


- ден 4 - развитието на ембрионите продължава – 16 и повече бластомера;


- ден 5 - ембрионът стига до стадий бластоцист. Все по-често напоследък се извършва ембриотрансфер на този стадий.


8. Ембриотрансфер


С този термин се означава поставянето на ембрионите в кухината на матката.


Най-често процедурата се извършва на третия ден – при стадий средно 8 бластомера или на петия ден – при стадий бластоцист.


Трансферират се между 1 и 3 ембриона. Целта е да се увеличи максимално шансът за настъпване на бременност и едновременно с това да се намали вероятността за близнаци.


Решението за деня на трансфера и броя ембриони е индивидуално за всяка двойка и се взима съвместно от тях, лекуващия лекар и ембриолога.


Ембриотрансферът се извършва със специален тънък катетър през цервикалния канал (отвора на шийката на матката). Манипулацията е безболезнена и не се налага анестезия.


9. Криоконсервация (замразявяне) на сперматозоиди, яйцеклетки и ембриони


Първата успешна бременност от замразен ембрион бе съобщена през 1983 г. И съответно първото родено бебе по този метод – на следващата година.


В България първото бебе от замразен ембрион се роди през 2001 г. А през 2005 г. се родиха и първите близнаци.


В днешно време при голям процент от ин витро процедури (между 30 и 50%), след трансфер на 1 до 3 ембриона, се налага замразяване на останалите жизнени ембриони. Методът дава допълнителен шанс за забременяване на пациентката, без да е необходима скъпо струващата и натоварващата организма яйчникова стимулация и без фоликуларна пункция.


В световен мащаб при около 26% успеваемост при трансфер на свежи ембриони, същата е около 18% при трансфер на замразени, като тенденцията е тези проценти все повече да се доближават.


Съществуват две основни техники на замразяване на ембриони:


„slow freezing” или бавно замразяване – по-стара и трудоемка процедура, но с много голям натрупан опит в прилагането й. Процесът на замразяване от стайна температура до -196 градуса трае между 2 и 3 часа.


Витрификация – по-съвременна процедура, при която процесът на замразяване става почти мигновено - за няколко секунди. Според световните проучвания този метод вече дава по-висока преживяемост на ембрионите и съответно по-висок процент бременности.


Подготовката на пациентката за трансфер на ембриони може да бъде:


- на спонтанен цикъл без никаква или с минимална медикаментозна терапия;


- комбинирана подготовка с естрогенови и прогестеронови препарати.


И в двата случая медикаментозното натоварване е значително по-леко от това при яйчниковата стимулация. Точното време за извършване на трансфера се определя от хормоналния статус на жената и дебелината на маточната лигавица (ендометриума). Целта е да се попадне в тъй наречения „имплантационен прозорец” – времето, когато организмът на жената е най добре подготвен да приеме ембрионите.

Сподели:


дизайн и програмиране: УебДизайн